Дигитализацията в сферите на архитектурата и строителството отдавна не е просто екзотична тема, а обективна необходимост и процес в развитие. И въпреки това, дори през 2026 г. истинската дигитална трансформация на индустрията ще остане по-скоро пожелание, отколкото реалност.
Това е един от важните изводи, които откриваме в обширния специализиран анализ на Bluebeam – AEC Technology Outlook 2026. Данните в него са базирани на проучване сред 1005 професионалисти от строителния сектор – архитекти, инженери, проектни ръководители, BIM/VDC и IT лидери от САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Австралия.
В анализа четем, че едва 11% от компаниите в сектора могат да се определят като напълно дигитални – тоест използват изцяло дигитални процеси във всички фази на жизнения цикъл на проекта, без да разчитат на хартия и тромави "ръчни дейности". Болшинството от компаниите работят в хибриден режим: частично дигитално, частично на хартия, с разкъсани процеси, множество инструменти и ограничена свързаност между екипите.
Ето и още важна информация относно нагласите за 2026 г. и някои от реалностите в сектора, които ще влияят на развитието му в близките месеци.
Добрата новина: индустрията е готова да харчи
Желанието за промяна е налице. 84% от компаниите планират да увеличат инвестициите си в технологии през 2026 г. А това е наистина ясен сигнал, че водещите фигури в сектора осъзнават нуждата от дигитализация.
Основните причини за тези инвестиции са ни добре познати:
- повишаване на продуктивността
- по-добро взаимодействие между екипите
- намаляване на грешките и забавянията
Но се появява и нов, все по-важен фактор: привличането и задържането на таланти. Младите професионалисти очакват да работят със софтуерни инструменти, ефективни процеси и среда, в която технологиите им помагат, а не ги забавят.
Скритият проблем: обученията
Тук се изпъква големият парадокс. Въпреки че компаниите са готови да инвестират значителни средства за специализиран софтуер, на практика 65% от тях отделят по-малко от 10% от технологичния си бюджет за обучение и надграждане на уменията на своите служители.
Резултатът е предвидим:
- закупени, но рядко използвани софтуерни инструменти
- екипи, които не се чувстват уверени в дигиталните си умения
- скрита или очевидна съпротива срещу въвеждането на нови софтуерни инструменти
- липса на реална възвръщаемост на инвестицията
Голямото предизвикателство: успешното внедряване
Не е изненадващо, че 19% от компаниите посочват липсата на квалифицирани кадри като основна пречка за внедряване на технологии. С други думи: проблемът вече не е цената на софтуера. Проблемът е капацитетът на организациите да го използват ефективно.
Това води до застой във внедряването, разочарование от „поредния инструмент“ и усещане, че дигиталната трансформация „не работи“.
Генералната посока за развитие: инвестиции в хората
Данните от доклада напълно потвърждават извода, че единствената възможност за възвръщаемост на инвестицията е тя да бъде направена не просто в софтуер, а в специалисти и в тяхното постоянно израстване.
65% от компаниите в строителния сектор отделят под 10% от технологичния си бюджет за обучение, а в същото време почти една пета (19%) посочват липсата на дигитални умения като основно препятствие пред внедряването на технологии. Това ясно показва, че проблемът не е в липсата на инструменти, а в липсата на системен подход към хората, които трябва да ги използват.
Компаниите, които постигат реални резултати, имат няколко общи черти:
- инвестират целенасочено в обучения и надграждане на уменията
- избират инструменти, които са удобни за използване
- поставят хората в центъра на дигиталната стратегия
Още една ключова тенденция за 2026: от „още софтуер“ към истинска интеграция
Една от най-значимите теми в анализа на Bluebeam е интеграцията. Или, по-точно, липсата й. 23% от компаниите определят сложността на интеграцията като най-голямата пречка пред дигиталната трансформация, изпреварвайки дори цената.
Много организации вече разполагат с десетки софтуерни инструменти – за BIM, документооборот, планиране, финанси. Но когато тези системи не „говорят“ помежду си, резултатът е:
- дублиране на задачи
- значителна загуба на време в търсене на информация
- липса на доверие в данните
Изводът е ясен: през 2026 г. най-много ще печелят не компаниите с най-много софтуерни инструменти, а тези с най-добре свързаните процеси и системи.
Относно AI слона в стаята: повече прагматизъм за повече печалба
Анализът на Bluebeam показва и ясна промяна в отношението към изкуствения интелект. Само 27% от компаниите в строителния сектор използват AI активно. Едновременно с това, при компаниите, които вече няколко години разчитат на AI инструменти, ефектът е отличен: 68% от тях отчитат спестявания от поне 50 000 долара на година, а 46% – между 500 и 1000 спестени работни часа на проект.
Важното е обаче друго: индустрията не търси нищо сензационно. Тя търси AI, който:
- е интегриран в реални работни процеси
- спестява работно време, а не усложнява процесите
- е прозрачен, сигурен и надежден
Това ясно подсказва какво ще се случи през 2026 г.: изкуственият интелект няма да бъде конкурентно предимство сам по себе си – предимство ще бъде способността да го използваш практично и отговорно.
Важният извод: софтуерът е инструмент, а не стратегия
Един от най-важните изводи от доклада на Bluebeam е следният: „Дигиталната трансформация не е въпрос на повече инструменти, а на по-добри процеси“.
Софтуерът сам по себе си не решава проблеми. Той:
- не променя културата
- не обучава екипите
- не интегрира процесите автоматично
Когато технологията се внедрява без ясна стратегия, без обучение и без ангажираност на хората, тя се превръща в още един изолиран елемент, а не в основата на дигиталната трансформация.
